Четенето на книги е хоби на малцинство от населението, най-вече на висшистите, българите, които пътуват, говорят чужди езици и са редовно в интернет, както и на тези със среден и висок социален статус. Това сочат данните от национално-представително проучване на "ББСС Галъп интернешънъл” по темата.
Тазгодишните данни показват засилване на тенденцията за стесняване на читателската аудитория в страната. 57% от населението заявява, че понастоящем не чете никаква книга, при дял с 3 процентни пункта по-висок от измереното преди две години. Най-активни читатели са висшистите – 20% от тях заявяват, че са прочели последната си книга в последните няколко дни, а други 19% са прочели книга преди една-две седмици. Подобни са и навиците на българите с доходи и социален статус над средния – близо половината от тях са чели книга преди по-малко от 2 седмици. Над 60% от висшистите и от българите с висок социален статус заявяват, че понастоящем четат книга. Най-малко читатели има сред българите с основно и по-ниско образование, тези над 55-годишна възраст, жителите на селата, безработните. Мнозинството от представителите на тези групи не четат книги. 44% от запитаните у нас заявяват, че не четат нито една книга в рамките на период от една година. Други 36% пък заявяват, че четат между една и пет книги за една година. Над 6 книги годишно прелистват едва една пета от българите. Най-висок е делът на редовните читатели на книги сред високообразованите – почти половината от тях (45%) четат над 6 книги годишно.70% от пълнолетните българи заявяват, че не купуват нито една книга годишно – без значение от жанра. Донякъде положителна новина е, че най-младите българи са по-редовни в посещенията си в книжарниците от средното за страната – 39% от българите в 18-25 годишна възраст купуват между 1 и 5 книги годишно, а 8% купуват дори повече от 5 книги годишно. Вижте графичната информация тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар