“Писахме да се знае”

“Писахме да се знае” или как бележките по полетата на старите български ръкописи се превръщат в исторически извори. Допълнителните бележки, направени от ръката на писача, кописта (нар. още скриптор), купувача, читателя по полетата извън основния текст в ръкописа или печатната книга, се наричат приписки. У нас това понятие се налага в средата на XIX век. Първият, който го е използвал, вероятно е бил Константин Д. Петкович, един от пионерите на научната българска архиография. Повече от информацията на БНР/Радио България.