Eurypedia - енциклопедия за образователните системи в Европа

В края на миналата година официално бе даден старт на най-голямата онлайн енциклопедия за образователните системи в Европа. Информацията за България е публикувана на английски език. Eurypedia позволява сравнение на образованието по страни, по теми и позволява използването на различни инструменти. Вижте съдържанието за образователната система на България .

За лобирането и застъпничеството

Обединяване за малкото долари: Как служителите по набиране на средства постигат осезаеми резултати посредством ясна финансова политика и ангажиране на обществеността (“Leveraging Limited Dollars: How Grantmakers Achieve Tangible Results by Funding Policy and Community Engagement”).
Този доклад обобщава констатациите в повече от 400 страници научни изследвания в САЩ, натрупани в продължение на три години, като част от мащабен проект на National Committee for Responsive Philanthropy’s (NCRP) Grantmaking for Community Impact Project (GCIP). Проектът обобщава информация за събраните $ 26,6 милиарда в полза на данъкоплатците и обществото в 13 щата и установява, че всеки долар, инвестиран в ангажирането на общността за финансиране на проекти има възвръщаемост от $ 115 в полза на обществото. Публикацията би подпомогнала библиотечните специалисти в областта на лобирането и застъпничеството за библиотеките. Можете да изтеглите безплатно публикувания доклад (на англ.ез.).

Покана за участие в XV-то издание на Деня на технологиите

Българският Информационен Консорциум и библиотека "Паница" на Американския университет в България Ви канят да участвате с доклад или презентация в семинара "Ден на технологиите".
На това събитие ние споделяме информация за нови продукти, услуги и библиотечни технологии.
Очакваме Вашите предложения за доклади или презентации до 1.03.2012 г. на и-мейл: vnikolaeva@aubg.bg тел: +359 73 888330
Събитието ще се проведе на 23 март 2012 г., от 11 часа в Център за образование и култура Илиев на Американския университет в България, гр. София.

Wikipedia

На 15 януари Wikipedia ще навърши 11 години. В момента съдържанието и надминава 20 милиона статии на 282 езика и фактически е най-голямата енциклопедия в света.
Годишната кампания за набиране на средства на фондацията Wikimedia завърши със събрани 20 милиона долара дарения. Съоснователят на Google Сергей Брин и съпругата му са дарили 500 000 долара. Статистиката на Wikimedia показва, че повече от 470 милиона потребители ползват всеки месец нейните страници. Wikipedia поддържа и речника Wiktionary и Wikibooks - онлайн библиотека .

LIBER награда за иновации в библиотеките

Награда за иновации в библиотеките предлага LIBER, с подкрепата на Elsevier. Ще бъдат наградени три резюмета, които най-добре описват иновативни проекти по темата на годишната конференция на LIBER на тема "Мобилизиране на икономиката на знанието в Европа". Специфичните критерии за подбор за наградата ще бъдат: качество на иновациите, въздействие върху библиотечната общност, мащаб на идеята и очаквана възвръщаемост на инвестициите. Повече информация на страницата на годишната конференция на LIBER.

Библиотеката трябва да стане място за събиране

В интервю за агенция "Фокус" писателят Георги Господинов отговаря на въпроса:
"Включихте ли се и подкрепяте ли инициативата за възраждане на българските библиотеки? Виждате ли начин да се върне интересът към книгата?
Георги Господинов: Да, разбира се, включих се. Начинът, според мен, е библиотеките да станат приятно и светло място, в което хора да се събират, ако искат с лаптопите си, и да работят до късно вечерта. Дадох пример с една немска библиотека, през която съм минавал в 11 часа вечерта и беше пълна с млади хора, които пиеха кафе, четяха и си работеха във фоайетата и залите на библиотеката. Библиотеката трябва да стане място за събиране, а не мрачно и хладно място, в което хората разгръщат в самота книги."

Превод и преход

Изследването обхваща преводите от български на 39 езика, издадени в 20-годишния период от 1989 до края на 2010 година в повече от 40 държави. Изследването е по поръчка на фондация „Следваща страница“. То "цели да събере и анализира данни и мнения за състоянието на литературните преводи от български на други езици след 1989 г. За първи път от 1989 г. насам са събрани изчерпателни библиографски данни, които са необходимото първо условие за всеки последващ анализ или политика за българската книга извън страната. На фона на битуващите в българските среди разнообразни митологии по отношение на преводната съдба на „българската литература“ изследването предлага емпирични данни, поставя под въпрос валидността на някои общи постановки и се опитва да изведе тенденции и добри практики. Въз основа на анализа и на мненията на заинтересованите лица текстът предлага конкретни препоръки за една бъдеща политика на промоция на българска литература."

OCLC и IZUM партньорство

OCLC и IZUM - Института по информационни науки в Словения, са подписали Писмо за намерения за установяването на стратегическо партньорство за разработване на национални библиотечно-информационни системи в Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения.

OCLC и IZUM ще дискутират формирането на партньорство за интегриране на основните продукти и услуги, за да се осигури ефективно управление и информационна среда за развитие на библиотеките в рамките COBISS.Net, мрежа, която свързва автономни библиотечно-информационни системи на различни страни и техните системи за научна информация. Повече

РЕГИНА статии

Една нова база данни е в помощ на потребителите на регионална информация - РЕГИНА статии. Създателите са няколко регионални библиотеки: Столична библиотека, РБ П. К. Яворов - Бургас, РБ П. Р. Славейков - В. Търново, РБ Априлов-Палаузов Габрово, РБ Е. Попдимитров Кюстендил, РБ П. Стъпов Търговище. Проектът се реализира със софтуер и оборудване на СОФТЛИБ ООД и ПРИМА СОФТ ООД. Това е уникален за България информационен продукт, разкриващ аналитично регионални периодични издания. Базата цели подобряване на информационното обслужване в библиотеките и възможности за следене на текущите публикации.
Базата данни съдържа 352 455 библиографски описания за периода 1996 - 2011 г. Общо обработваните заглавия източници са 91, като 59 са обработваните през 2011 година. По публикувана информация на издателите, към момента библиотеките участват със следния брой записи:
309 154 - Столична библиотека
10 069 - РБ П. К. Яворов Бургас
2 260 - РБ П. Р. Славейков В. Търново
1 929 - РБ Априлов-Палаузов Габрово
16 271 - РБ Е. Попдимитров Кюстендил
12 772 - РБ П. Стъпов Търговище
Базата данни РЕГИНА статии позволява разнообразни възможности за търсене по: източници; имена, за които става дума; рубрики; ключови думи; географски понятия и тематика. За краеведските отдели на библиотеките това е икономия на труд, в резултат от споделената обработка на източниците. Икономисват се и средства от
разпределеното комплектуване на периодичните издания. В момента има свободен достъп до РЕГИНА статии до 31.12.2011 г. на адрес: http://sbb.ilib.primasoft.bg/. От началото на следващата година достъпът до базата данни ще е срещу абонамент.

ЕС програма в областта на цифровите технологии:

Европейската комисия прие препоръка, в която призовава държавите-членки на ЕС да увеличат усилията си и да обединят ресурсите си за привличане на частния сектор в цифровизацията на материали в областта на културата. Това е от съществено значение, за да стане европейското културно наследство всеобщо достояние и да се стимулира растежът на творческите сектори в Европа. Държавите-членки трябва да разработят планове за да може в Европеана на www.europeana.eu, която днес има 19 милиона обекти, до 2015 г. да достигнат 30 милиона.
България следва да достигне присъствие с 267 000 дигитални обекти.

Сътрудничество между Дигиталната обществена библиотека на Америка (Digital Public Library of America) и Европеана

На съвместно заседание на 21 окт. т. г. на Дигиталната обществената библиотека на Америка (Digital Public Library of America) и Европеана е постигнато взаимно съгласие за работа в насока на оперативна съвместимост и разширяване на достъпа до съдържание за потребителите на двата проекта. Дигиталната обществената библиотека на Америка (Digital Public Library of America) и Европеана споделят обща цел - да направят богатствата на библиотеките, музеите и архивите достъпни за всички в света. В тази си мисия двете библиотеки ще се ръководят от следните принципи:
1. Те ще направят своите системи и бази данни оперативно съвместими във възможно най-голяма степен.
2. Ще насърчават политиката на отворен достъп чрез съвместни съществуващи и нови политики по отношение на съдържанието, данните и метаданните.
3. Ще си сътрудничат в разработването на специфични аспекти на библиотечните системи, като операционната съвместимост на данните, споделяне на кода и споделено изграждане на колекции.

Повишени потребности от университетски библиотеки

Докладът показва повишена нужда от библиотеки в университетите. Необходимостта от библиотечни услуги в американските колежи и университети се е увеличила. Това сочи ново изследване, публикувано от Американската библиотечна асоциация (ALA) "Тенденции в академичните библиотеки за периода 1998 - 2008 г. Ето някои акценти от доклада:
Общият брой на академичните библиотеки е нараснал с 6,9% за периода 1998-2008 г.
Общо библиотечният персонал отбелязва лек спад (-1,6 процента). В някои категории персонал има значителни промени:
• Библиотекарите са се увеличили с 10,1 процента
• Броят на други категории професионални служители (компютърни специалисти и др.) се е увеличил с 57,5%
• Непрофесионалният персонал намалява с 5,8%
• Студентите асистенти са намалели с 11,9%
Общо разходите на академичните библиотеки са нараснали с 48,5 процента, заплатите са нарастнали с 30,6% , а информационните ресурси бележат значителен ръст от 134,9%. Въпреки това, заплатите, като процент от всички разходи, са намалели с 5,9% по време на този 10-годишен период.
Раздаването на книги в академичните библиотеки е намаляло с 20,9% за периода 1998 - 2008 г., а заемането на резърв (специален фонд от учебни материали) е нараснало с 2,7%.
Междубиблиотечното заемане бележи ръст с 54,0%.

Има увеличение на часовете, през които са отворени библиотеките.
Като цяло, библиотечните колекции за периода 1998 - 2008 г. растат както следва:
• 20,2% е увеличението на книги, подвързана периодика и други хартиени носители
• 898,3% увеличение на електронни книги
• 9.2% увеличение за микрокопия
• 244,6% увеличение на текущия периодичен абонамент (в т.ч. електронен).
• 19,6% увеличение на аудиовизуалните материали
• 92,6% увеличение за електронни справочници и агрегирани бази данни
Докладът затвърждава повишената необходимост от присъствието на библиотеки в университетите.

Седмица на отворения достъп

Брюстър Кахл (Brewster Kahle): SPARC гост на Седмицата на отворения достъп (Open Access Week 2011) на англ. ез.

Наръчник за образователни ресурси на отворен достъп

По случай седмицата на отворения достъп предлагам на Вашето внимание един наръчник (на англ. ез). Този наръчник се състои от три секции. Първата е обобщение на ключовите въпроси под формата на "Често задавани въпроси". Неговата цел е да представи на читателите бърз и лесен за употреба увод за отворените образователни ресурси (OER) и някои от ключовите въпроси за да се използват OER ефективно.
Вторият раздел е изчерпателен анализ на тези въпроси, представени под формата на изследване. За тези, които имат интерес в OER, този раздел дава информация за OER по същество.
Третият раздел е набор от приложения, съдържащи информация за специфични области от OER. Те са насочени към хора, които търсят информация в определена област на интерес. Можете да свалите наръчника от тук

Е-АРХИВИ ЗА Е-НАУКА

Български Информационен Консорциум, Института по математика и информатика при БАН и Библиотеката на НБУ организират семинар “Добри библиотечни практики” на тема: "Е-АРХИВИ ЗА Е-НАУКА".
С провеждането на семинара, България ще се присъедини към отбелязването на Международната седмица на открития достъп до научни публикации, която тази година ще се проведе от 24 до 30 октомври. Това е възможност да:
•разгледаме този глобален процес на промяна в сферата на научната комуникация и да намерим своето място в него;
•дискутираме нашите политики за популяризиране на този нов модел и насърчаване на учените да осигурят открит достъп до своите достижения;
•идентифицираме ключовите играчи: университети, колежи, изследователски институти, финансиращи агенции, библиотеки.
•обсъдим как да направим по-видими българските научни публикации и да увеличим влиянието, което те оказват върху развитието на науката в света.
Кога и къде? 24.10.2011 г. (понеделник), НБУ Библиотека, ул. “Монтевидео” № 21, гр. София. Вижте програмата.